Як-200, самолет за обучение на летци и щурмани, който така и не е произвеждан серийно

В съответствие с постановление на Съвета на министрите от април 1952 г. задачата за създаването на такъв тип самолети е възложена на ОКБ-115, ръководено от А.С. Яковлев.

Правителственият документ изисква проектирането на единичен триместен самолет за обучение на пилоти и щурмани. Предвижда се максималната скорост на самолета на височина 2200 м да не бъде по-малка от 400 км/ч, таванът 6000 м, автономността 1150 км, дължината на пистата за излитане 400 м и скорост при кацане 120-130км/ч. В същото време товарът на бомбите е ограничен до 300 кг.

Як-200 е двумоторен моноплан със средно разположено крило и триколесен колесник. Полумонококовият метален фюзелаж е изграден от три секции със странични седалки за екипажа. Носът е остъклен с оптически плосък панел без седалка или някакво друго оборудване. Рулевите повърхности на опашката са облицовани с плат, въпреки че самата опашка е облицована с метал. Основните стойки на колесника се прибират напред в капсулите на двигателя, докато колесникът на носа се прибира назад. Два радиални двигателя "Швецов" АШ-21 с мощност 700 конски сили (520 kW) задвижват Як-200, както и витлата с променлива стъпка ВИШ-11В-20А.

Тестовете на производителя приключват през юли 1953 г. и три дни по-късно Як-200 е предаден на Научноизследователския институт на ВВС. Пилотите, които ръководят тестовете, според Airwar.ru, са летецът А.Ф. Митронин и инженерът С.И. Блатов.

По общо мнение на военните изпитатели разположението на арматурното табло и контролните панели на Як-200 отговаря в достатъчна степен на работата на пилота на бомбардировача Ил-28, а по отношение на техническите и летателни данни съответстват на заложеното в постановлението на Съвета на министрите на СССР, но е невъзможно да се препоръча самолетът да се произвежда серийно.

Много са причините, за да се направят толкова тежки заключения. Например самолетът е със сложна техника на пилотиране при излитане. Необходимите големи усилия за маневриране на руля при подаването на газта затрудняват пилотирането. Освен това Як-200 не се управлява достатъчно добре по тангажа. Липсват и устройства против обледеняване на витлата и предните стъкла на кабината.

Самолетът е върнат в конструкторското бюро, където е модифициран. Това отнема малко над три месеца. Повече от половината от 91 дефекта, установени от военните, са отстранени и в началото на януари 1954 г. Як-200 се връща в Научноизследователския институт на ВВС.

Накрая се взема решение да бъде избран тренировъчният Ил-28У, който отговаря на изискванията, така че програмата Як-200 е закрита.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви