Як-14: планерът на руски десантчици в следвоенно време

Първите амфибийни планери се появяват в Русия в началото на 30-те години, когато се създава специализирана десантна бригада, ръководена от П.И. Гроховски. Тогава и правят планера Г-31 "Якоб Алкснис", който може да превозва до шестнадесетима парашутисти. През 1934 г. Г-31 е тестван успешно. При все това така и не влиза в серийно производство, тъй като през онези години военното ръководство все още не е формирало ясна концепция за използването на такова оборудване.

Импулс за по-нататъшното развитие на планерите за кацане става Втората световна война. Германците първи ги използват в реално сражение. Четиристотин парашутисти летят с 41 планера DFS 230 10 през май 1940 г. до белгийския форт Ебен Абел и го превземат.

Създават се планери в различни конструкторски бюра, а през годините на войната в СССР са произведени няколко типа от тези самолети. През първите следвоенни години военните се нуждаят от по-модерни планери, способни да транспортират оръжия и тежки артилерийски превозни средства по въздуха.

През лятото на 1947 г. на среща в Кремъл са обсъдени въпроси за модернизацията на въздушнодесантните войски, както и различни варианти за доставка на военна техника, включително бронетранспортьори и танкове.

След като изслушва исканията на парашутистите, Сталин предлага да бъдат създадени исканите планери, пояснява topwar.ru.

Започват производството на Як-14 през ноември 1947 г. в авиационния завод в град Долгопрудни, близо до Москва. Първият Як-14 излита на 31 през януари 1948 г., а фабричните изпитания завършват на 4 март.

Като теглещ самолет са използвани самолети Ил-12, а в резултатите от тестовете е отбелязано, че Як-14 напълно отговаря на предназначението си, стабилен е и когато е теглен, и когато е в свободен полет, а видимостта от кабината е отлична.

След като преминава държавни изпитания в средата на 1948-а, Як-14 е препоръчан за серийно производство. Трябва да се отбележи, че по време на тестовете той е натоварен с най-различно въоръжение и оборудване на въздушнодесантните войски (ВДВ): 57-мм противотанково оръдие с влекач ГАЗ-67Б; 76-мм оръдие със същия трактор; 37-мм противовъздушно оръдие; 122-мм гаубица; 160-мм минохвъргачка с ГАЗ-67Б; камионът ГАЗ-51 и най-тежкият товар за фюзелажа - самоходната артилерийска установка АСУ-57. Размерите на товарното отделение позволяват на борда на Як-14 без никакви проблеми да бъдат транспортирани всички изброени превозни средства.

Як-14 играе важна роля през 50-те години на миналия век, тъй като това е единственият начин до отдалечени райони на Съветския съюз да бъдат транспортирани големи товари по въздух, без да се налага да се разглобяват.

Няколко такива самолета са предоставени на Чехословакия в началото на 1950-те и са използвани с името НК-14.

Транспортните планери на Съветските военновъздушни сили постепенно са изведени от експлоатация с появата на турбовитлови транспортни средства като "Антонов" Ан-24 и "Антонов" Ан-12, които влизат в експлоатация в края на 1950-те години.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви