След като Съветите откриват огромни запаси от природен газ в Узбекистан, тази част от СССР се превръща в основния газодобивен район в страната. Но нещата се объркват и едно от ключовите газови находища се превръща в причинено от човека бедствие с невъобразими мащаби.
Адски огън
Безпрецедентната авария в находището на газ "Урта-Булак" се случва на 1 декември 1963 година. Поради нередност в сондирането една от платформите случайно удря газов резервоар под изключително високо налягане и се образува силна газова струя. Сондажното оборудване е унищожено под налягане и оттам изригва газов факел.
Кадър от документалния филм "Гасене с ядрен заряд. 1074 дни горене"
Във въздуха се издига гигантски пламък с височина 70 метра. Обемът на природния газ е толкова огромен, а налягането – толкова високо, че в продължение на три години не успяват да потушат адския пожар, въпреки многобройните опити.
Отчаяните съветски инженери използват най-различни методи и инструменти в опитите си да погасят огъня, които не само похабява ценната суровина, но и застрашава да унищожи природата в района около пожара. С времето околностите се превръщат буквално в пустиня.
"Всичко, което можеше да изгори наоколо, отдавна беше изгоряло. Сега имаше просто мъртва, гореща земя. Нямаше нито едно останало място за живите организми там. Нощем ята от мигриращи птици и облаци от насекоми, привлечени от светлината, падаха в този огнен танц на смъртта и, докато се спускаха, изгаряха, често още преди да стигнат до земята", пише в дневника си началникът на пожарогасителната операция Камил Мангушев.
Пожарът засяга и въздушния трафик до и от Индия и Югоизточна Азия.
В крайна сметка, с помощта на булдозери, около факела е изграден защитен пясъчен насип, който да ограничи въздействието върху околната зона. Това, обаче, очевидно е само временно решение, тъй като пламъците не са потушени. След това съветските учени предлагат нещо невероятно: да използват термоядрена експлозия.
Експлозията
Кадър от документалния филм "Гасене с ядрен заряд. 1074 дни горене"
Чрез детонирането на термоядрена бомба близо до източника на пламъците учените се надяват да унищожат пасажа, през който изтича газът.
Т.нар. "Конструкторско бюро №11" в гр. Саров в Нижегородска област е натоварено със задачата да изпълни рискованата мисия. Служителите му вече са проучили употребата на ядрени оръжия за мирни цели. Сега е време да изпробват своето ноу-хау на практика.
Задачата е усложнена от факта, че гъстонаселеният областен център Бухара, един от най-старите и най-красиви градове в Узбекистан и Централна Азия като цяло, е на около 200 км. Близо до евентуалния епицентър на експлозията има и други, по-малки градове.
Въпреки това съветските власти решават да действат. Датата на подземния взрив е потвърдена лично от Брежнев: 30 септември 1966 година. В онзи момент факелът гори вече от 1074 дни.
В уречения ден ядрен заряд от 30 килотона – два пъти повече от американската бомба "Малчугана", избухнала над Хирошима, – е доставен по наклонен тунел на дълбочина 1500 м.
Всичко е готово и експлозията разтърсва земята. Огънят продължава да гори само още 22 секунди след взрива, преди да загасне завинаги. Взривът размества скалните пластове и запечатва газовия кладенец. Адският пожар е потушен успешно чрез един много неконвенционален метод – взрив на термоядрено оръжие.
Очевидният успех на експлозията в "Урта-Булак" ражда нов метод за гасене на огромни пожари на газови находища. Например година и половина по-късно друг пожар в находището "Памук" в Узбекистан е потушен със същия метод.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви