Как се появява Руският музей и защо се нарича така

"Често и сериозно мисля за необходимостта от създаване на музей на руското изкуство в Санкт Петербург. Москва има частна, но отлична Третяковска галерия, която чух, че ще бъде завещана на града. А ние нямаме нищо", описва размишленията на император Александър III в своите "Записки на моряка-художник" Алексей Боголюбов, професор в Императорската художествена академия и учител на царската двойка. За ключовото учреждение за националната култура, появило се в столицата през 1898 г., държавникът се замисля преди цели 15 години.

Царят е страстен колекционер на произведенията на руски художници. До 1894 г. колекцията му наброява почти шестстотин картини.

В известен смисъл той ревнува от славата на Третяковската галерия – частната колекция на московския предприемач и филантроп Павел Третяков.

Между двамата най-известни руски колекционери има място както за уважение, така и за професионална конкуренция. Авторът на книги за изкуството Лев Анисов в своя труд, посветен на Третяков, цитира епизод от техния разговор: "В Суриковската зала на галерията се започна разговор за "Болярката Морозова". Императорът поиска тази картина за своя музей. Павел Михайлович отговори, че тя вече не му принадлежи, защото предава галерията на града (това се случва през 1892 г. – бел. ред.). Тогава Александър III се отдръпва малко от Третяков и му се покланя".

"Третяковската галерия е в Москва. Москва по това време се възприема като стара столица, център на славянския дух. А за Александър III е фундаментално важно да се отвори музей в Санкт Петербург – и по този начин да направи европейската столица и столица на руското изкуство", коментира Олга Кругликова, доцент историк в Санктпетербургския университет.

За Третяковската галерия прочетете тук.

Руското да стане модерно

Подобно на много Романови, Александър Александрович разбира от изкуство. Като бъдещ цар той свири на духови инструменти в своя музикална група, а след като става монарх, подпомага развитието на руската опера. В младостта си учи рисуване при професор Николай Тихобразов, а по-късно, заедно със съпругата си Мария Фьодоровна, взема уроци при академик Боголюбов. Той се познава лично с много руски художници, посещава техните изложби и работилници, поръчва и купува платна, а картините от колекцията му са показвани на големи руски изложби.

"Ако руските монарси преди Александър III, особено Екатерина II, събират колекции от предимно европейско изкуство, то той е първият, който започва систематично събиране на руска живопис и се стреми да привлече вниманието на европейската публика към нея. Общата черта на епохата на Александър е културният синтез, когато във всички видове изкуство или руската античност се възпроизвежда по европейски начин, или обратното, националните мотиви са вплетени в класически европейски форми", отбелязва Олга Кругликова.

Царското семейство насърчава дейността на передвижниците– те рисуват картини по сюжети от руската история и теми от живота на руския народ по реалистичен начин, а също така организират изложби, предназначени да запознаят жителите на провинцията със съвременното руско изкуство.

Александър, който не харесва идеологическата конфронтация между представителите на академичното направление (и по-специално ръководството на Императорската академия на изкуствата) и передвижниците, инициира реформата на образователната институция. В резултат на това в състава ѝ се появява Висшето художествено училище и много передвижници са поканени да преподават там. Всичко това значително допринася за развитието на националното изкуство.

Наследството на монархията

Александър III не успява да отвори музея, той внезапно умира от болест през 1894 г. и обширната му колекция е разпръсната в различни монаршески резиденции. Указът за създаването на институцията е подписан през 1895 г. от Николай II.

"В отговор на духовната необходимост да изпълним спешно волята на покойния Господар, ние смятаме за добро нещо да създадем специална институция, наречена "Руски музей на император Александър III", се подчертава в документа.

Името на музея е пряко свързано с императора като най-големия колекционер на национално изкуство и негов покровител, а също така пряко отразява идеологическия замисъл на Александър III. След революционните събития от 1917 г. споменаването на императора е премахнато от името на музея. Все пак концепцията за названието на александровското учреждение се запазва до ден днешен.

За музея Николай II заповядва да се купи Михайловският дворец от потомците на неговия прапрадядо, император Павел I. Сградата, построена през 1825 г. от италианския архитект Карл Роси, е реконструирана и тържествено открита на 7 (19) март 1898 г. в присъствието на новия монарх, императрицата вдовица Мария Фьодоровна и други членове на семейството.

В този момент Руският музей заема 37 зали на Михайловския дворец, разделени на 10 отдела. Днес той включва също корпуса на Беноа, Михайловския (Инженерен) замък – бившата резиденция на император Павел I, Мраморния дворец, който принадлежи на потомците на император Николай I, както и Строгановския дворец и Летния дворец на Петър I.

Основа на музея първоначално са 80 картини от Ермитажа, 120 от Академията на изкуствата, 200 – от Зимния, Гатчинския, Александровския дворци в Царское село, както и картини от колекциите на частни колекционери.

Днес музеят притежава повече от 400 000 експоната, които обхващат историческите периоди от развитието на руското изкуство за повече от хиляда години – от X до XXI век.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви