Преди 100 години Русия е потънала в огромен хаос. След като Февруарската революция сваля монархията, се ражда странна система. Временното правителство управлява страната формално, но де факто му се налага да си съперничи със съветите (избрани органи, съставени от работници, войници и селяни), подкрепяни от крайно левите болшевики. Диархията води до анархия.
Освен това Русия води война с Германия и ситуацията на фронта е тежка. Войниците, уморени от войната, не искат да продължават да се сражават. Новото правителство забранява смъртното наказание и боя в армията, така че офицерите не могат да поддържат дисциплината. Русия губи битка след битка.
През юли болшевиките се опитват да завземат властта в Петроград (днешен Санкт Петербург), но временното правителство потушава въстанието. Към края на лятото обаче атмосферата все още е напрегната и именно тогава се намесва генерал Лавър Корнилов.
Кой е г-н Корнилов?
Архив / Wikipedia
Корнилов е син на обикновен казак и се издига до върха на руската армия с работа и смелост. Участва в Руско-японската война (1904-1905), води дивизия по време на Първата световна война и е назначен за върховен главнокомандващ през юли 1917 година.
Корнилов е изключително популярен герой от войната. Високопоставените военни, които го подкрепят – като генерал Антон Деникин, бъдещ колега на Корнилов от Бялото движение – го смятат за благороден и талантлив човек. От друга страна, скептиците се съмняват във военния и политически талант на Корнилов. Генерал Михаил Алексеев дори казва, че "Корнилов имаше сърце на лъв, но глава на овца".
В политически план Корнилов, който е десен патриот, ненавижда левичарите и смята, че те покваряват Русия и нейната армия. Той не харесва дори умерените социалисти като Александър Керенски, премиер на временното правителство. Що се отнася до болшевиките, Корнилов е готов буквално да ги обеси.
Планиран ли е опитът за военен преврат от правителството?
Керенски не харесва и болшевиките – основната заплаха за властта на правителството. Той обаче се бои и от Корнилов. Изправен пред предизвикателства като отляво, така и отдясно, Керенски прави всичко възможно да поддържа баланс и да задържи властта. Днес обаче е ясно, че опитите му са пълен провал.
Мненията какво се е случило, преди Корнилов да нареди на войските си да превземат Петроград, са много различни. Според поддръжниците на Корнилов Керенски кара армията да превземе града и да потуши жестоко всички напъни на съветите и болшевиките.
Архив / Wikipedia
Самият Керенски винаги е отричал подобна гледна точка в мемоарите си. Той твърди, че генералът организирал опита за военен преврат сам и се опитал да наложи еднолична диктатура. Историците обаче все още спорят кой лъже, но както пише Александър Рабинович, автор на "Болшевиките идват на власт: Революцията от 1917", Керенски така или иначе може да бъде обвиняван за опита за метеж на Корнилов, тъй като той го е назначил за върховен главнокомандващ.
Началото на метежа
На 9 септември 1917 г. Корнилов, който се намира в генщаба в Могильов (днешен Беларус), издава заповед Трета армия на Генерал Александър Кримов да обсади Петроград. Очаквало се офицерите в града да имитират болшевишко въстание. Войските – под претекст, че се грижат за реда – трябвало да превземат града, да елиминират крайно левите сили и да установят диктаторски режим.
На следващия ден Керенски публично заповядва на Корнилов да спре движението на войските и да подаде оставка. Генералът отвръща – също публично, – че правителството е под влиянието на безотговорни сили, така че той самият няма никакво намерение да се отдръпва и да се подчинява на заповедите на Керенски. Премиерът нарича Корнилов предател.
Войските на Кримов продължават настъплението към Петроград. Няколко генерали пишат до Корнилов, че са лоялни към него и с нетърпение очакват да се бият срещу съветите и болшевиките. В същото време гарнизонът в столицата остава лоялен на правителството. Русия е на ръба на война.
Провалът
РИА "Новости"
Болшевиките смятат както Корнилов, така и Керенски за врагове. Те са леко разколебани, но армията приближава Петроград и партията решава, че тази опасност е по-непосредствена. "Ще се бием срещу Корнилов", казва Ленин. "Не за да подкрепим Керенски, а за да изобличим слабостта му". Левичарите концентрират всички свои сили в борбата срещу Корнилов, когото смятат за най-контрареволюционната сила. Керенски е принуден да се примири с този алианс и да освободи болшевишките лидери от затвора.
Те бързо мобилизират работниците и войниците в Петроград, които помагат войските на Кримов да бъдат спрени. Железничарите блокират пътищата до столицата, телеграфистите спират комуникациите между армиите.
Агитатори убеждават войниците да не стрелят по работници и граждани, а офицерите не могат да направят нищо, за да спрат тази пропаганда. Скоро след това войниците най-накрая обявяват, че са лоялни на временното правителство. На 12 септември провалът на Корнилов вече е очевиден. Генералът е арестуван.
За Керенски победата е Пирова. Той надвива опасността отдясно, но левите му врагове (които всъщност той самият спасява от военните) стават далеч по-популярни и влиятелни. След по-малко от два месеца те превземат властта в Петроград – окончателно.
Още по темата:
>>>Как да намериш пари за революция – вземи пример от болшевиките
>>>Валкирии на революцията: три рускини, преобразили страната
>>>Безстрашен и брутален: барон фон Унгерн, последният руски хан