Граф Дьо Ласал, известният "хусарски генерал" на френската армия заявява: "Всеки хусар, който не е мъртъв на 30-годишна възраст, е негодник" и това описание важи за руските хусари. Смели до безумие, те често са инициатори на битката; те първи контраатакуват и правят бързи атаки. С леко въоръжение и лека защита, те дават сериозни жертви. Затова в мирно време хусарите са силни играчи, ценят честта си и винаги са готови да се бият до смърт. Както казват руските военни командири, хусарите и имперската гвардия са военнослужещите, които се нуждаят от специален начин на живот, за да поддържат духа си.
Пий, за да станеш хусар
Андрей Гореловски/ТАСС
Първите руски хусарски полкове се появяват по времето на Петър Велики и не оцеляват дълго. Истинското развитие на хусарите в руската армия идва през втората половина на 18 век. Украинската казашка армия е реформирана от Екатерина Велика и е трансформирана в пет нови хусарски полка, както и един полк от имперската хусарска гвардия. Повечето от тях са казаци, използват тяхната система на командване и са вдъхновени от техните традиции на енергиен живот.
Човек може да стане хусар случайно, да бъде надлежно подготвен в армията; или всеки млад здрав мъж може да се присъедини към полковете. За да направи това, трябва да отиде в градове като Минск или Могильов (сега в Беларус), където в определени моменти се правят импровизирани набори.
Те приличат на пиянски свади - весели хусарски войници, командвани от подофицери, се изсипват по улиците, наливайки вино на млади момчета, които случайно са попаднали наоколо. Виното се плаща с пари на полка - около осем рубли на човек, внушителна сума в онези дни, когато 16 килограма хляб струват само една рубла. Момчетата се втурват, за да си получат от безплатна напитка, а почти всеки ден хусарите вземат напълно пияни градски младежи с тях обратно в казармите на полка.
Хусарите са лека кавалерия, въоръжени със саби, карабини и пистолети. Те носят ярки и изпипани униформи, различни за всеки полк и вдъхновени от униформите на ранните унгарски хусари. Хусарите се отличават най-вече с бързината и внезапността на техните нападения. Това изисква смелост и дори безразсъдство. Очевидно хусарят трябва да е физически годен, което се постига чрез безмилостни тренировки.
Усъвършенстване от зори до здрач
Дмитрий Коробейников / Sputnik
Зареждането на ръчен пистолет е задача, изискваща много упорит и прецизен труд, но задачата става по-трудна, когато се изпълнява привечер, по време на проливен дъжд или докато си на седлото на движещ се кон. Хусарите се научават да правят това и са строго наказвани (например 200 удара по гърба с железен прът), ако те се бавят при зареждането или ако пистолет възпроизведе халосен изстрел. Това е само пример за тежестта служба на хусаря.
Те стават в 5 часа сутринта, за да почистят и да нахранят първо конете си, а едва след това и себе си. Денят е посветен на тренировки и упражнения по езда. Приключва в 18 часа. Времето се обявява от тръбачите - задължителни за всеки хусарски полк. Те са наричани "аристокрацията на хусарите". По време на битката те са в сърцето на боя и дават сигнали за промяна на формациите, нападение или отстъпление. Има общо над 50 сигнала с тръба, които се изпълняват особено трудно по време на галоп, но хусарските тръбачи го умеят.
Живей бързо, умри млад
Първо, напитката: "Изглеждаше много спретнато: подът бе покрит с килими, в средата имаше гърне, разтопява се захар, напоена с ром, наоколо, в редици, са седнали участниците в гуляя, държейки пистолети в ръце (...) Когато захарта вече се е разтопила, се добавя шампанско, и готовата "женка" (напитка, направена от ром, шампанско и разтопена захар) се излива в пистолетите - така започва гуляят... " пише граф Остен-Сакен.
Да се пие сам се е смятало за "абсолютно неприлично поведение", дори от хусарите. Сред любимите напитки са шампанско, ром, пунш и водка с метна. За добър тон или "comme il faut" е било да пиеш напитка по твой избор месец или две, а после да преминеш на нещо друго.
После идват приключенията: "Пияни, отивахме на остров Крестовски в Санкт Петербург. Беше през зимна ваканция и много германци се бяха качили по хълмовете, разделихме се на две групи и гледахме тълпата. Щом някое германско момче или момиче седнеше на шейна, ние му я издърпвахме и така те се спускаха по хълма по дупе (...) Балашов, генерал-губернаторът на Санкт Петербург, по-късно ме руга и ме порица от името на самия цар", пише Сергей Волконски, един от бъдещите декабристи. Уви! Само ако такива порицания можеха да спрат хусарите!
Джордж Доу
"Мразехме френския посланик Дьо Коленкур (това беше по време на Наполеоновите войни) ... Много от нас спряха да посещават къщите, които той често посещаваше. Сред нашите изблици на гняв, един беше ето такъв. Знаехме, че в гостната стая на Коленкур бюст на Наполеон, който стоеше над нещо като тронен стол, и нямаше никаква друга мебел. Приехме това като обида за Русия. Една зимна вечер някои от нас се качиха на шейна, с която минаха край къщата и хвърлиха тежки камъни в тази стая, счупиха прозорците. На следващия ден - оплаквания, разследвания, но до ден днешен никой не знае кой е бил в шейната", спомня си Волконски.
Хусарските офицери често посещават балове, а понякога самите те дават балове, но това са можели да си позволят само най-благородните и най-богатите. По време на бал са се палели стотици восъчни свещи. Баловете са били скъпи, дори ако не се вземат предвид значителните суми, похарчени за храна и напитки.
"Той даваше три бала годишно и в крайна сметка похарчи състоянието си", пише Пушкин в "Евгений Онегин". Получихме шеговита заповед - да измъчваме германските момичета с танци. С плам изпълнихме тази заповед - танцувахме, докато не започнахме да падаме. Красивите германски момичета бяха очаровани! След обилната вечеря, в 3 сутринта, след силно пийване в името на древните богове Бакхус и Афродита, започна мазурката, която приключи едва в 7 сутринта. Наредихме на нашите войници да вземат от слугите на гостите техните топли дрехи и да изпратят каретите им у дома, така че почти всички гости трябваше да останат до зори ...", спомня си Федей Булгарин.
Големият брой германци в Русия може да се обясни с факта, че по време на Наполеоновите войни много германци бягат в Русия, търсейки убежище. В страна, управлявана от етнически германци, те се чувстват в безопасност.
За да кажем истината, хусарите просто са обичали да се увличат. Млади мъже, изпълнени с енергия, сграбчват всяка възможност да прекарат времето си пълноценно. Хусарят Сергей Марин пише на своя приятел, че неговият батальон е сменял развлеченията като ръкавици: през зимата всеки играел шах; през пролетта - билярд; после през лятото - изработване на фонтани и каскади; а през есента всички отиват на лов.
(Не) се шегува със смъртта
Edouard Detaille
Според военната етика на 19 век смъртта трябва да се възприема като естествена част от живота и, ако е необходимо, да се приеме спокойно. "Когато един куршум свири, не примигвай. Когато си в битка, хвърляй се смело. Когато атакуваш, не задържайте коня си, повери душата си на Бог и ако се налага, умри", се пее във весела хусарска песен, в която се обяснява отношението на хусарите към смъртта.
В мирно време хусарите не се колебаят да покажат смелостта си - това качество се приема за присъщо преди всичко на войник и по-специално на хусар. Така че имало и дуели. Много. Дуели за и заради всичко.
Един хусарски корнет е имал прякор "Буянов" ("Кавжаджията") и причината за това е основателна. Първият му дуел в Москва, когато офицер от кралската гвардия казва, че полкът на "Буянов" е куц. Буянов ранява леко гвардееца, бива понижен в чин и пратен в Кавказ.
След три години той все още е с чин корнет и се връща в полка. След година той извиква на дуел губернатора на провинцията за обида на съпругата на офицер, колегата на Буянов. Само заради дуел с другар офицер той отново е понижен в чин до редови войник и се е връща в полка си след четири години. След третото разжалване следите на Буянов се губят.
Отношението на хусарските офицери към смъртта е доста крайно. Те са готови да защитят своята чест дори без пистолети. През 1807 г. Гродненския хусарски полк е в Прусия, където се сражава срещу Наполеон на страната на пруската армия. По време на игра на карти в гостоприемница пруски офицер обижда руския хусар генерал-лейтенант граф Подгоричани.
Прусакът е добър стрелец и избира оръжието за дуела да са пистолети. Графът отговаря, че няма пистолети, но е заложил живота си на карта: онзи, който спечели раздаването, убива противника. Те започнаха да играят и графът печели. Всички офицери следват участниците в дуела в градината; пруският офицер мисли, че решението на графата е шега, но Подгоричани взема пушка от ханджията и хладнокръвно убива прусака с думите: "Със смъртта не се шегувам. Ако аз бях загубил, щях да съм на неговото място и да го накарам да ме убие".