8 ИНДИЙЦИ, получили наградата за мир на СССР

Международната премия "За укрепване на мира между народите" е една от най-престижните награди в Съветския съюз. Тя е учредена през 1949-а и до 1955 г. се нарича Сталинска, а след развенчаването на култа към личността на Сталин става Ленинска.

Всяка година наградата се присъжда на 5-10 граждани на която и да било страна по света, независимо от техните политически, религиозни и расови различия, "за изключителни заслуги в борбата срещу подпалвачите на война и за укрепването на мира". Лауреатът получава медал, диплом и парична премия (около $25 000 по курса от онези години). Специален комитет решава на кого да бъде присъдена наградата. През цялото време на съществуването си награда е присъдена, освен на други, на осем американци, деветима британци и на тези осем индийци.

1. Сайфудин Китчлу през 1952

Кашмирец-мюсюлманин, Сайфудин Китчлу (1888-1963) е адвокат, бори се за независимостта на  Индия и е привърженик на идеята на Махатма Ганди, или по-просто казано, на ненасилствената форма на гражданско неподчинение. По-късно той оглавява Индийския съвет на мира, а също става и вицепредседател на Световния съвет на мира (тази организация, както в последствие става известно, СССР спонсорира тайно). Китчлу посещава Москва за церемонията по награждаване, а освен това е в индийската делегация за погребението на Сталин. 

2. Сахиб Синг Сокхей през 1953

Сър, професор, генерал-майор, Сахиб Синг Сокхей (1887-1971) получава медицинско образование и учи в университета в Единбург, а като лекар дори участва в Първата световна война. Нещо повече, той става известен като един от основателите на фармакологията в Индия и прави немалко за масовото производство на ваксини и препарати против чума, холера и малария. Той е и член на Съвета на щатите – горната палата на индийския парламент. Активно отстоява каузата на мира, членува в Индийския съвет на мира и Световния съвет на мира.

3. Чандрасекхара Венката Раман през 1957

Физик и брахман по произход, Чандрасекхара Венката Раман (1888-1970) е основател и дълги години президент на Индийската академия на науките. През 1930 г. той става първият учен от Индия (и от Азия), получил Нобелова награда за физика – "за работата по разсейването на светлината и откриването на ефекта, наречен в негова чест" (Ефекта на Раман). През 1947 г. става и член-кореспондент на Академията на науките на СССР.

4. Рамешвари Неру през 1961

Обществен деец, госпожа Рамешвари Неру (1886-1966) е известна най-вече като феминистка и създателка на женското движение в Индия и се бори за равноправието на жените. Нейният обществено-политически живот включва и каузата на мира и разоръжаването. Тя нееднократно посещава СССР за участие в конференции по въпросите на защитата на мира. За дейността си е наградена и с престижната държавна награда - Падма бхушан, и със съветската премия за мир. 

5. Аруна Асаф Али през 1965

Революционерката Аруна Асаф Али (1909-1996) активно се бори за независимостта на Индия, за което англичаните дори искат да я арестуват, но тя минава в нелегалност. За разлика от последователите на Ганди, Асаф Али призовава към активна революция. През 1950-те тя става член на комунистическата партия на Индия, а освен това основава националната федерация на жените (и дори посещава СССР, за да говори на събрание на женския комитет). Освен това Аруна е вицепрезидент на Общоиндийската асоциация за солидарност на страните от Азия и Африка. За дейността си тя е наградена в СССР не само с премията за мир, но и с ордена "Дружба на народите".

6. Ромеш Чандра през 1968

Общественият деец Ромеш Чандра (1919-2016) смело може да бъде наречен голям приятел на СССР. Той напълно споделя позицията на Съветския съюз по въпросите на мира и разоръжаването и нерядко говори на конференции в Москва, а главния опонент на СССР - НАТО, счита за "голяма заплаха за мира в целия свят". Чандра има леви възгледи и членува в компартията на Индия.

В средата на 1960-те той е генерален секретар, а след това и председател на Световния съвет за мир и заема този пост чак до 1990 година. Съветският съюз награждава Чандра не само с премията за мир, но и с ордена "Ленин" и ордена "Дружба на народите".

7. Кумар Падма Шивашанкар Менон през 1979

Почти 10 години Кумар Падма Шивашанкар Менон (1898-1982) е посланик на Индия в СССР и успява да изгради отношения на доверие с Йосиф Сталин и с Никита Хрушчов (макар и да критикува съветската преса за това, че отразява само официалното мнение на партията). По-късно, през 1960-70-те години, Менон е председател на Индийско-съветското културно общество, а освен това заема висока длъжност в Световния съвет на мира.

8. Индира Ганди през 1985

Индира Ганди (1917-1984) се ползва със специално отношение в СССР. Съветските граждани и особено сред жените се възхищават на това, че тя става първата жена премиер-министър на Индия. Ганди неведнъж посещава СССР и се среща с Леонид Брежнев (освен това присъства на погребението му), а също посреща и съветска делегация в Делхи.

След убийството ѝ тя е наградена посмъртно със съветската премия за мир. В Москва се открива и площад, наречен в нейна чест (в близост се намира и площадът, който носи името на Джавахарлал Неру, бащата на Ганди).

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви