Защо гвардейците на Иван Грозни са били монаси?

С течение на времето броят им нараства до почти 6000. Като в сериал или фентъзи, те са обединени от монашеско послушание, съвместни служби в затворен за други храм в царската укрепена резиденция. Когато влизат в този "орден", мнозина от тях се отричат от семействата си.

Какво означава "опричнина"

"Оприч" означава "освен" ("кроме" на руски). И преди времената на Иван Грозни тази дума е означавала остатък от имение, който се дава като лична собственост на вдовицата на починалия княз. Цялото имущество на княза отива за синовете му, а "оприч" е делът, който остава за вдовицата и се нарича "опричнина".

Андрей Курбски, враг на Иван Грозни, нарича опричниците "кромешници", намеквайки за "ада кромешни" – (тук има игра на думи - "кромешный" на руски означава освен друго "безпросветен", "непрогледен", "ужасен" – бел. ред.) тоест за същинския ад, който създават. "Добре известно е, че в руските народни говори терминът "кромешници" се използва за обозначаване на съвкупността от нечисти духове, както и същества, които обитават другия свят", пишат историците Игор Курукин и Андрей Буличев в изследването си за всекидневния живот на опричниците. По този начин опричниците, според идеята на създателя на образа им цар Иван, трябва да се асоциират с възмездието.

Защо царят въвежда реда на опричнината?

С помощта на опричнината Иван Грозни се бори срещу тогавашната "олигархия". Едрите земевладелци, предимно родовити князе от династията на Рюриковичите, контролират доходите и населението на огромни територии. Те се съпротивляват срещу данъчното облагане, въведено от царя, срещу изпращането на служители от центъра и искат буквално самите те да управляват, както е било през княжеско време.

След повече от 15 години борба на царя с елита Иван Василиевич взема най-трудното възможно решение - да раздели територията на своето царство на две неравни части - опричнина и земшчина (земщина – на руски). В опричнината той взема само онези земи и благородници, които му се заклеват в лична вярност. Всички останали изпраща в земшчината.

Как действа опричнината?

Проблемът за царя е, че благородничеството не се включва добре във военни кампании. А именно князете и болярите съставляват Местната войска, армията на руската държава. Този недостатък става много забележим по време на Казанския поход. Най-големият историк на болярството Александър Зимин потвърждава, че знатните военачалници постоянно спорят кой е по-благороден и кой на кого ще се подчинява. И при това спорят, вместо да превземат Казан! Царят с много мъки разрешава тези спорове, наричани "местнически", защото се водят за места. По едно време обаче те му омръзват – невъзможно е рационално да се командва такава армия!

Царят създава опрична армия и събира в нея също знатни хора - князе, благородници и "болярски деца" (дребни дворяни). Само че не от Москва, а от древни градове - Суздал, Вязма, Можайск и др. Иван заповяда на войниците лично да дойдат при него и сам ги разпитва за роднини, служба и връзки. И прави кръстосан разпит - други хора от същите райони трябва да потвърдят показанията на първите. Разпитвани са дори икономи, хлебари, месари, коняри, всички слуги за служба в "опричнините" резиденции, крепости и градове. Целта е да няма нито един човек от земшчината.

Резултатът - опричната армия винаги е "без места" и се подчинява само и лично на царя. Московските губернатори и князе не могат да я командват.

От какво преживява опричната войска? Царят просто отнема най-добрите земи от големите князе и боляри, а семействата им изгонва и им дава земи в други части на държавата. Разрешено им е да вземат със себе си само това, което могат да носят. Това е опричният терор за унищожаването на московския елит.

Взетите в опричнината полагат клетва за вярност: "Кълна се също да не ям и да не пия със земшчината и да нямам нищо общо с тях", свидетелстват ливонците Йохан Таубе и Елерт Крузе, които са служили в Москва. Опричникът Хайнрих Щаден добавя: "Според клетвата опричниците не трябва нито да говорят със "земшчани", нито да се женят за тях. И ако опричникът има баща и майка в земшчината, то той никога не смее да ги посети. Самите опричници стриктно следят за спазването на тези забрани: Щаден пише, че след като опричници хванели опричник да разговаря със "земшчанин", убивали и двамата на място.

Таубе и Крузе пишат: "Когато опричник и земшчанин ... се налага да се срещнат, опричникът хваща земшчанина за врата, отвежда го в съда, въпреки че никога преди не го е виждал и не е говорил с него, оплаква се, че е той е опозорил него и въобще опричнината; и макар великият княз да знае, че това не се е случило, ищецът е провъзгласен за верен човек и той получава всички имоти на ответника, а последният е бит, разкарван по всички улици и след това обезглавен или хвърлен в затвора за цял живот".

Как изглежда опричникът и къде живее?

"Опричниците (или избраните) трябва да имат известно и забележимо отличие, когато яздят, а именно: кучешки глави на шията на коня и метла на камшика. Това означава, че първо хапят като кучета, а после измитат всичко излишно от държавата. Всички пехотинци са задължени да носят груби просешки или монашески връхни дрехи от овча кожа, но отдолу облекло им е от бродиран със злато плат върху кожа от самур или златка", пишат Таубе и Крузе. Да отбележим, че и конете на опричниците са люти - не всеки кон ще може да пренебрегне отсечената кучешка глава на шията си.

"Всички братя ... трябва да носят дълги черни монашески жезли с остри върхове, с които може да се събори на земята селянин, както и дълги ножове под горните дрехи, дълги един лакът дори и повече, така че когато решат да убият някого, да няма нужда да се праща за палачи и мечове, а всичко да бъде подготвено за мъчения и екзекуции", съобщават пак те двамата.

Опричници патрулират по улиците на Москва и други големи градове в роти от 10-20 души. "Всяка отделна дружина набелязва боляри, държавници, князе и знатни търговци. Никой от тях не е знаел каква е вината му, а още по-малко часа на смъртта и че въобще е осъден. И всеки е отивал без нищо да подозира на работа, в съдилищата и канцелариите", описват опричния терор Таубе и Крузe.

Разбира се не всичките 1000 или 6000 гвардейци влизат в "ордена". Той се състои само от най-благородния елит на опричнината - от 100 до 300 души. Те живеят заедно с царя в Александровска слобода и наистина живеят като монаси, сред които Иван поема ролята на "игумен".

Всяка сутрин в 4 часа Иван Грозни, заедно с клисаря (който е Малюта Скуратов), бие камбаните. Целият "близък опричен двор" се събира в църквата. Тези, които не се явят, са наказани - осем дни покаяние независимо на кои благороднически прослойки принадлежат. От 4 до 7 часа царят и братята пеят в църквата, след което правят почивка един час и продължават да пеят от 8 до 10 часа. Следва трапеза: "Той самият, както прави игуменът, остава прав, докато другите ядат", пишат Таубе и Крузе. "Всеки брат трябва да занесе чашите, съдовете и ястията на масата и на всеки се сервират храни и напитки, много скъпи и състоящи се от вино и мед. А това, което не може да изяде и изпие, трябва да вземе в съдове и да раздаде на бедните. В повечето случаи това се отнася у дома. Когато трапезата свърши, самият игумен отива на масата. След като приключи с храненето си, той рядко пропуска ден, през който да не отиде в тъмницата, в която постоянно има много стотици хора", разказват още двамата.
След дневните дела, които действително често се състоят от разпити и разследвания с мъчения, царят сяда на вечерната трапеза. Тя е съчетана с молитва и продължава до 9 часа вечерта. "След това той отива да спи в спалнята, където има трима слепи старци, които са прикрепени към него", пишат Таубе и Крузе. Така завършва денят на царя в цитаделата на опричнината.

Как приключва опричнината?

Режимът на опричнината не постигна целите си. Царят не успява да подкопае силата на московското благородничеството и едрите наследствени земевладелци - той просто увеличава котилото на "кромешниците" в държавата, които ограбват преди всичко простолюдието: според изчисленията на историка Степан Веселовски на един болярин или човек от царския двор се падат трима-четирима обикновени земевладелци, а на един военнослужещ – десетки хора от простолюдието.

През 1571 г. кримският хан Девлет Гирай напада Москва. Армията на опричнината, която по това време е напълно разложена, просто се изплашва и не се явява да защити града. Събират се опричници само за един полк, докато земшчината предоставя пет. Москва е опожарена.

След това Иван решава да отмени опричнината - вече има по-сериозни проблеми, причинени, наред с други неща, и от опричнината: Жечпосполита печели Ливонската война срещу Москва, а шведите завладяват няколко крепости и отказват да ги върнат. Царството на Грозни се  превръща в истинско "кромешие".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви