Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Човек с необуздана смелост, шотландецът Александър Лесли е един от най-изтъкнатите наемници на XVII век. Той постъпва на руска служба три пъти: през 1618, 1630 и 1647 години.
По време на обсадата на полския Смоленск през 1633 г. полкът на "чуждестранната формация" под командването на Лесли спасява полка на друг наемник, полковник Томас Сандерсън, от пълно поражение от крилатите хусари. Това не попречва на шотландеца малко по-късно директно на военния съвет да застреля хладнокръвно спасения си колега, обвинявайки го в предателство.
Александър Лесли е не само талантлив военачалник, но и способен вербовчик. Още преди началото на Смоленската война той успява да привлече на руска служба повече от 4500 наемници, които окомплектоват четири "немски" полка.
Третото посещение в Русия едва не коства живота на шотландеца. Недоволните от чуждото господство боляри го обвиняват, че е плюл върху олтара в православната църква, стрелял е с пистолет по кръста, принуждавал е руските слуги да ядат кучешко месо, а жена му е разпалвала пещта с икони.
Цар Алексей Михайлович помага на Александър да избегне смъртта. Той предлага на протежето си и на офицерите си да приемат православието, на което те с радост се съгласяват. През 1654 г. Лесли става първият човек в руската история, получил генералски чин.
През 1771 г. холандският морски офицер Ян Хендрик ван Кинсберген, който има 20-годишна отлична служба, експедиции в Западна Индия и по крайбрежието на Северна Африка, решава да замине за далечна Русия.
Страната с удоволствие приема опитни мореплаватели и скоро Кинсберген, получил ескадра под свое командване, се озовава в разгара на Руско-турската война. Там той напълно разкрива военните си таланти. Холандецът смело атакува числено превъзхождащия го противник, като често му причинява сериозни загуби и го принуждава да изтегли корабите си.
"Имам честта да свидетелствам за капитан и кавалер Кинсберген, като отличен и смел морски офицер, във всяко отношение достоен за повишение", пише в документа за награждаването на офицера контраадмирал Алексей Сенявин.
През 1775 г., скоро след края на войната, холандецът напуска Русия, въпреки че самата императрица Екатерина II го моли да остане на служба. В Холандия Ян Кинсберген служи до ранг адмирал и дори веднъж оглавява военноморските сили на републиката.
Джон Пол Джоунс не само става един от първите офицери на континенталния флот по време на Американската война за независимост, но и най-успешният сред тях. На него се приписват някои от най-значимите американски военноморски победи в този конфликт: пленяването на британския шлюп "Дрейк" и 50-оръдейната фрегата "Серапис".
След края на войната през 1783 г. "бащата на американския флот", както често наричат военноморския командир, се оказва без работа. Той прекарва четири години на дипломатическа служба в Европа, докато императрица Екатерина II не го кани в Русия.
Джоунс веднага е произведен в контраадмирал (в американския флот той служи само като капитан) и е изпратен в Черно море под командването на княз Григорий Потьомкин. "Този човек е много способен да умножава страха и трепета у врага", пише императрицата до командира.
Американецът оправдава доверието. Командвайки ескадра от 11 кораба, той заедно с руската гребна флотилия на контраадмирал Карл Насау-Сиген през юни 1788 г. разгромява турския флот край черноморската крепост Очаков. Врагът губи 15 кораба, 6000 души са убити, освен това 1500 са взети в плен.
Джон Пол Джоунс очаква назначение в Балтийско море, когато изведнъж се оказва в центъра на секс скандал – обвинен е в изнасилване на десетгодишно момиче. Въпреки че обвиненията са свалени след съдебния процес, той става персона нон грата в Русия. През август 1789 г. раздразненият и озлобен флотски командир напуска завинаги страната.
Преди да пристигне в Русия през 1788 г., Гомеш Фрейри де Андраде прави успешна кариера в португалската сухопътна армия и флот. Офицерът обаче мечтае за голяма война, каквато родината му не може да му предложи по онова време.
Русия води едновременно войни срещу Османската империя и Швеция, в които де Андраде успява да участва. Той е един от първите, които на 17 декември 1788 г. се качват на стените на крепостта Очаков. Като награда императрица Екатерина II го награждава с военния орден "Свети Георги" IV степен.
След това португалецът заминава за Балтийско море, за да се бие срещу шведите. За отличното си командване на плаваща батарея (бавно движещ се кораб с мощни артилерийски оръдия за обсада на крайбрежни крепости) по време на първото сражение при Рохенсалмское на 24 август 1789 г. е награден със златна сабя с гравиран надпис "За храброст" и е повишен в полковник.
През 1791 г., след приключването на войните срещу турците и шведите, Гомеш Фрей де Андраде се завръща в родината си. В Русия Гомеш попада отново през 1812 г., но това посещение не е приятелско. Като офицер от португалския легион той участва в пълномащабното нахлуване на "Великата армия" на Наполеон в Руската империя.
Португалецът не взема участие в сраженията, тъй като изпълнява задълженията си на военен губернатор на град Дисна (днес в Северна Беларус). През зимата на същата година той напуска Русия заедно с малкото останали френски войски. Този път завинаги.
Много французи не приемат революцията от 1789 г. и се сражават в редиците на чужди армии за възстановяването на монархията. Най-ефективен сред роялистките емигрантски формации е корпусът на Луи-Жозеф дьо Бурбон, принц дьо Конде.
В продължение на много години войниците на Конде се сражават рамо до рамо с австрийците, но след поражението и оттеглянето на Австрия от войната през 1797 г. принцът е принуден да търси нов покровител.
Тогава ръка за помощ на роялистите подава руският император Павел I. По споразумение с френския крал в изгнание Луи XVIII той приема корпуса на служба. Французите получават нови униформи, както и знамена и щандарти, които съчетават руски и френски хералдически символи.
В редиците на руската армия роялистите Конде участват във войната на Втората антифренска коалиция и на бойното поле често демонстрират смелост и забележителна твърдост. Когато през 1800 г. Русия се оттегля от конфликта, корпусът е предаден на грижите на Великобритания. В знак на благодарност за лоялната им служба на войниците е оставено цялото им снаряжение, оръжие, униформи, както и каруци и коне.
Подполковникът от хановерската армия барон Левин Август Готлиб Теофил фон Бенигсен постъпва на руска служба през 1773 година. Тук той се проявява във войните срещу поляците, турците и персите и за храбростта си е награден с няколко ордена, златна сабя с диаманти, както и с големи имения с крепостни селяни.
На 7 февруари 1807 г. близо до град Прейсиш-Ейлау (днешен Багратионовск в Калининградска област на Русия) в Източна Прусия руската армия под командването на Бенигсен се сражава равностойно с войските на Наполеон. В крайна сметка нито една от страните не постига решителна победа, но за Бонапарт битката е пълен провал, който разклаща вярата на френските войници в техния непобедим император.
Военачалникът се сражава срещу французите по време на Отечествената война от 1812 г. и отвъдморския поход на руската армия през 1813-1814 г. Скоро след края на военните действия той подава молба за пенсиониране и се завръща в родния си Хановер, където прекарва последните години от живота си.
Херцогът на Мадрид и Анжу, Хайме дьо Бурбон, претендент за испанския престол, рядко посещава Иберийския полуостров. Причината за това са неуспехите, които претърпяват испанските Бурбони в борбата за власт в страната.
Херцог Хайме живее и учи в различни страни на Европа, докато през 1896 г. не е попада в Русия, където го очаква блестяща военна кариера. Служейки до чин полковник, испанецът успява да постъпи в Императорската гвардия, да участва в интервенцията на Съюза на осемте сили в Китай през 1900 г. и в Руско-японската война от 1904-1905 години.
На бойното поле испанският аристократ винаги е бил на предната линия, демонстрирайки необуздана храброст. В едно от сраженията срещу японската армия генерал Александър Самсонов се опитва да изведе херцога от опасен район, като му напомня, че Испания се нуждае от него жив. "Генерале, ако бях страхливец, нямаше да бъда достоен за страната си!" - отговаря му Хайме дьо Бурбон.
Херцогът на Мадрид и Анжу, който напуска руската служба през 1910 г., никога не става крал. През следващите двадесет години той продължава да се скита из Европа, като от време на време посещава Испания, докато не завършва дните си в Париж през 1931 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си