И-12, съветският изтребител, в който пилотът-изпитател рискува да стане на кайма

Един от първите изтребители, проектиран специално за Л.В. Курчевски, е И-12 (АНТ-23). Проектирането му започва на 1 април 1929 година. Решено е да се построи изцяло метален двулъчев едноместен изтребител с два двигателя "Юпитер" с въздушно охлаждане от 420 (525) к.с. всеки. Вътре в носещите греди, изработени от стоманени тръби с диаметър 170 мм, са монтирани оръдия "Курчевски".

Според спецификациите самолетът се предвижда да достига скорост от 300 км/ч на височина 5000 м. Изчисленията показват, че теглото на самолета е твърде голямо, става и ясно, че при тегло от 2405 кг той ще достигне 318 км/ч на 5 км височина. При това времето за изкачване до 5000 метра няма да бъде повече от 7,7 минути, а таванът ще бъде 9320 метра.

Първоначално се разглежда вариантът за оборудването му с едно 102-мм оръдие, но в окончателния вариант са избрани две динамични оръдия AПК-4 с калибър 76,2 мм, поставени на опашната стрела, и картечница ПВ-1.

Не само оръдията са характерна черта на този изтребител, променя се също и оформлението на неговия фюзелаж. Силовата установка с гребен винт е разположена отпред, кабината отзад, а втората силова установка с тласкащо витло е в края на тази конструкция.

Тази схема обещава да намали съпротивлението на самолета и съответно да увеличи максималната му скорост. Само че постигането на тази цел има огромна отрицателна страна: при спешност пилотът, след като напусне самолета с парашут, почти сигурно пада в перката на задния двигател. Конструкторите вземат предвид това и планират да монтират витлова спирачка при втория вариант на изтребителя.

Изтребителят с двигател "Юпитер-IV" е построен през 1930 година. На 29 август 1931 г. И.Ф. Козлов прави първия си полет с И-12. По време на тестовете пилотът преживява изнервящи приключения. Според информацията, която можем да прочетем в Арсенал, на 12 март 1932 г. при първия изстрел на АПК-4 снарядът се взривява в цевта и прекъсва кабелите за управление на елероните. При кацане опашната стрела се откъсва, но опитният пилот спасява машината.

За този подвиг, припомня Airwar.ru, на 20 май 1932 г. Козлов е награден с орден "Червена звезда" № 27. Усъвършенстването на устройството отнема още шест месеца, но очакваните летателни характеристики така и не са постигнати.

Общо до последното излитане, състояло се на 28 септември 1932 г., самолетът лети 21 пъти. Така че е решено тестовете да спрат, тъй като броят на необходимите ревизии нараства и е невъзможно да се завършат. Пилотите се оплакват от вибрациите на устройството в почти всички режими на полет. Те също не са доволни от това, че И-12 достигна максимална скорост от едва 259 км/ч.

На 4 юни е получена заповед от заместник-началника на ЦАГИ А.Н. Туполев да се спре изграждането на И-12.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви