20 главни забележителности на Санкт Петербург (СНИМКИ)

Пътешествия
ЮЛИЯ ХАКИМОВА
Историческият център на бившата руска столица и свързаните с него паметници влязоха в списъка със Световното наследство на ЮНЕСКО още през 1990 година. Това е най-големият историко-културен обект в списъка. По-долу изброяваме само основните забележителности на Питер, задължителни за посещение. Освен това добавихме към тях и няколко нови места, които не са в списъка на ЮНЕСКО.

ДВОРЦИ

  1. Зимният дворец (държавният Ермитаж)

В течение на над век и половина Зимният е главният императорски дворец на Русия. Той става петата монаршеска резиденция, която е построена на това място от 1712 година. Първа стопанка на сградата е Екатерина II.

За съхранение на колекцията ѝ от платна и скулптури към царската резиденция е построена допълнителна сграда, която получава името Ермитаж. Днес това  е главният музеен комплекс на Държавния Ермитаж – един от най-големите музеи в света – обединява шест сгради, включително Зимния дворец.

За съкровищата на Ермитажа ви разказваме ТУК, а за това защо и как котки пазат съкровищата на музея – ТУК.

Научете още защо дворецът се нарича Зимен, както и други факти за бившата императорска резиденция.

  1. Михайловският дворец (Руски музей)

Този дворец е известен преди всичко като най-голямото хранилище на произведения на руското изкуство в света. В основата му стои частната колекция на император Александър III – главният покровител на националната култура за своето време.

Тук можете да научите по-подробно за това как се появява Руският музей

  1. Юсуповският дворец на Мойка

По своя разкош това имение може да се конкурира с резиденциите на членовете на императорската фамилия. Това е един от 57-те дворци на едно от най-богатите дворянски семейства в Русия – князете Юсупови. Самата сграда е известна и с това, че в нея е убит Григорий Разпутин – приближеният на последното императорско семейство.

Не пропускайте нашата галерия на Юсуповския дворец в Петербург: мястото, където е убит Распутин

МОСТОВЕ

  1. Дворцовият мост

Знаменитият мост на Санкт Петербург, станал символ на града. Централната му двукрила част, вдигната в сезона на белите нощи (можете да го видите седмица преди 21 юни и седмица след това) – е може би най-фотографираният обект на града.

Научете още как работят вдигащите се мостове – символ и главна забележителност на Санкт Петербург

  1. Болшеохотинският мост (бившият мост на император Петър Велики)

Най-необичайният петербургски мост над Нева е издигнат през 1911 година. Има две централни кули  и две арки. Мостът свързва две знакови локации в града – Смолният събор и Охтинският нос, където се е намирала шведската крепост Ниеншанц, разрушена още преди средата на XVIII век.

  1. Аничковият мост

Този мост през река Фонтанка се състои от три части и не се вдига, но е украсен от композицията "Укротяването на коня от човека", която е съставена от четири бронзови скулптури, дело на Петър Клод. Аничковият мост е любима фотолокация на Невски проспект.

ХРАМОВЕ

  1. Храмът "Възкресение Христово"

Този храм е построен на мястото на убийството на император Александър II: през 1881 г. един от членовете на терористичната организация "Народна воля" хвърля бомба в краката на монарха. Това шесто по ред покушение над живота му се оказва фатално.

Строителството на храма започва през 1883 г., като е осветен едва през 1907-ма. Външно сградата напомня на храма "Василий Блажени" на Червения площад в Москва. Отвътре стените и сводовете му са покрити с мозайки.

Ето още 7 факта за храма "Възкресение Христово" – перетбургският брат на "Василий Блажени"

  1. Исакиевски събор

Построеният през 1858 г. Исакиевски събор "наследява" три предишни грама, разположени на това място от 1710 година (да напомним – Петербург е основан през 1703 г.). Издигането на събора отнема 40 години. Височината на сградата е 101,5 метра, а на ниво 43 м над земята се намира колонадата, от която се открива панорамна гледка над града.

Храмът "Възкресение Христово" и Исакиевският събор работят като музеи. През почивните дни и на църковните празници тук се провеждат богослужения, които можете да посетите безплатно.

  1. Казанският събор

Катедралният събор, разположен в центъра на Невски проспект, е почитан като паметник на руската воинска слава. Осветен е през 1811 г., година преди победата в Отечествената война от 1812 година. По-късно тук са доставени военните трофеи, а през 1813 г. в лявото крило на събора е погребан и главнокомандващият на руската армия в тази война фелдмаршал Михаил Кутузов. Тук се съхранява една от най-почитаните светини на Руската православна църква – Казанската икона на Божията майка.

КРАЙБРЕЖНИ АЛЕИ

  1. Дворцовата набережна

Най-парадната крайбрежна улица на Санкт Петербург заема под два километра. По нея са разположени Зимният дворец и сградата на държавния Ермитаж, Лятната градина, Мраморният дворец (филиал на Руския музей) и други забележителни дворци и имения. От крайбрежната улица се открива и гледка към Петропавловската крепост и стрелката на Василевския остров.

  1. Стрелката на Василевския остров

Централната част на архитектурния ансамбъл на Стрелките се формира от зданията на Панаира, Зоологическия музей, Музея на почвознанието и площадът със знаменитите Рострални колони: те служели като маяци на пристанището, което се намирало тук до 1885 година. По двете страни от Стрелките са Дворцовият и Панаирният мост.

Знаете ли каква е историята на червените колони в Санкт Петербург?

  1. Севкабел-порт

Най-модната крайбрежна алея на града е разположена на територията на общественото пространство, открито на мястото на първия в Русия кабелен завод. От нея се открива гледка към Вантовия мост през корабния фарватер, Морската гара, както и пристанището  и крановете на Канонерския корабостроителен завод.

Севкабел-порт е стопанин на кафенета, ресторанти и дизайнерски магазини. Тук се провеждат още изложби, екскурзии, концерти, фестивали и пазари.

ПЛОЩАДИ

  1. Дворцов площад

Главният площад на града: тук са разположени Зимният дворец, сградата на Главния щаб ("поделено" между Държавния Ермитаж и военното ведомство), както и други обекти на Ермитажа. В центъра на площада е разположена увенчаната с ангел Александровска колона.

През 1924 г. властите на страната разглеждат възможността да заменят скулптурата на ангела със статуя на починалия в онази година Ленин, но така и не се решават на тази стъпка. Днес на Дворцовия площад се провеждат главните градски масови мероприятия.

  1. Сенатския площад

Площадът получава името си заради зданието на Сената – висшия орган на държавната власт на Руската империя (днес в сградата се помещава Конституционният съд на Русия). Тук се намира и Медният конник – паметник, посветен на Петър Велики, открит през 1782 година.

Разказваме ви още за Медния конник: 10 факта за един от символите на Петербург

През 1925 г. Сенатският площад е преименуван на Площад на декабристите – в чест на членовете на дворянските тайни общества, устроили на това място въстание през декември 1825 година. Столетните опити за държавен преврат с цел сваляне на самодържавието и ликвидиране на крепостното право се отбелязват в СССР особено мащабно. Оригиналното име на площада е върнато през 2008 година.

  1. Марсово поле

От времето на Петър Велики на това място, което представлява голяма поляна, устройват паради и прегледи на състава на войските, а по-късно започват да се провеждат и спортни празници. Името Марсово поле е в чест на древноримския бог на войната и му е присвоено едва през 1805 година.

През април 1917 г. тук се появяват и братските могили на убитите по време на Февруалската революция (23-27 февруари 1917 година).

Ето как изглежда Петроград през 1917 година

През ноември 1918 г. Марсово поле, което е превърнато в некропол на болшевиките, е преименувано на "площад на жертвите на Революцията": до 1933 г. тук се правят погребения. През 1942 г., по време на блокадата на Ленинград, площадът е отдаден за градини. През 1944 г. му връщат историческото название, а през 1957 г. тук се появява първият на територията на СССР официален "вечен огън", от който след 10 години запалват огъня за Могилата на неизвестния войн в Москва.

ГРАДИНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ПРОСТРАНСТВА

  1. Лятната градина

Този парк, основан от Петър I през 1704 г., заема малък остров. Първоначално е бил затворена лятна резиденция на монарха, създадена по модела на парка Версай. По заповед на основателя паркът е украсен с мраморни скулптури на италиански майстори (техни копия могат да се видят днес в Лятната градина) и фонтани, загубени поради наводнението през 1777 г. и възстановени едва през XXI век. Лятната градина е открита за първи път за обществеността от императрица Елисавета, дъщерята на Петър, през 1752 година.

  1. Остров Нова Холандия

На мястото на бивша промишлена зона, наред с пристанище Севкабел, е открито още едно модерно обществено пространство. По петровско време тук сушат дървен материал за строеж на кораби. По-късно  е построен затвор, а след това и обекти на военноморското ведомство.

Днес в сградата на морския затвор се помещават бутици и ресторанти, в комендантската къща има детски център, а на централната поляна на острова се провеждат фестивали през лятото и правят ледена пързалка през зимата.

  1. Михайловската градина

Тази градина се появява на картата на Санкт Петербург по указ на Петър I едновременно с разположената наблизо Лятна градина. Близо е до Михайловския дворец (Руския музей) и "Христос Спасител" и представлява неголям парк с широки алеи и малко езерце.

  1. Ботаническата градина

Една от най-старите ботанически градини в Русия. Нейната колекция започва да се оформя през XVIII в., след като Петър Велики премества столицата в Санкт Петербург и нарежда създаването на Аптекарска градина. Комплексът включва оранжерии, парк с японска градина, музей и разсадник за растения.

  1. Петропавловска крепост

Историята на Санкт Петербург започва на Заешкия остров с построяването на тази крепост, която не е участвала в никакви битки. Датата на нейното полагане - 27 май 1703 г. - се смята за деня на основаването на града.

По периметъра на острова е изградена система от укрепления, а вътре в него се намират Петропавловският събор - гробницата на руските императори, действаща от 1724 г., Сметната палата, бившият затвор за политически престъпници, офицерски и инженерни къщи и други сгради. Днес в тях са разположени музейни експозиции. По традиция от 1873 г. всеки ден в 12 ч. от крепостта на Наришкиния бастион се произвежда артилерийски сигнален изстрел.

Научете подробно защо в Санкт Петербург на обяд стрелят с оръдие

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: