От Иван Грозни до Владимир Путин: руските и съветските специални служби

Подобно на много други страни, Русия е имала някакви специални служби през по-голямата част от историята си. Иван Грозни (който управлява от 1533-1584 г.) вероятно е първият владетел, който създава свои специални служби: страшните опричники или "песоглавци" са най-лоялните охранители на Иван. Тяхната задача е да унищожават враговете му. Те далеч не са агенция за разузнаване или контраразузнаване, но в края на краищата това е XVI век.

Романовите също имат средства за контролиране на населението и потискане на революционерите. Пример за това е Охрана (Департамент за защита на обществената сигурност и ред). Дълго време този механизъм дори работи (а може би не толкова добре, като се има предвид, че в началото на 1900-те години един от членовете на Охрана, Евно Азеф, се оказва двоен агент). Тези специални служби обаче не спират болшевиките да вземата власт през 1917 г. и да унищожат царския режим.

Идват чекистите

Веднага след разрушаването на старата система за сигурност болшевиките започват да изграждат своя собствена. Така в края на 1910-те години се ражда новият клон на съветските организации за специални служби - ЧК-ОГПУ-НКВД-КГБ.

Феликс Дзержински, личен приятел на Ленин, е първият човек, който оглавява така наречените чекисти (това име остава известно в цяла Източна Европа, независимо какво е официалното название на агенцията). Дзержински е брутален, много вглъбен и безскрупулен. Дори и сега споровете около личността му не затихват. И до ден-днешен, площад "Лубянка" в Москва, където до 90-те години на миналия век се извисява негов паметник, си остава "тъмното сърце" на Москва и вдъхва страх сред руския народ.

От създаването си ЧК се съсредоточава върху борбата с антисъветските чужди агенти. Съмърсет Моъм, британски писател, а също и шпионин, не успява да предотврати октомврийската революция през 1917-а. Осем години по-късно "шпионинът на Нейно Величество" Сидни Райли (прототипът на Джеймс Бонд, който случайно е роден в руско еврейско семейство) е застрелян от чекистите.

Тайни мисии, мръсни игри

Съветските специални служби са особено склонни да екзекутират хората, които те, или по-скоро всемогъщата Комунистическа партия, определят като държавни врагове. Дори в чужбина тайните агенти откриват и убиват някои от лидерите на бялото движение, националистите и разбира се Лев Троцки, бившия съперник на Сталин сред болшевиките.

Репутацията на съветските специални служби все още е забулена в мрак, тъй като именно те правят чистките на Сталин, при които от 1930-1953 г. близо 3,8 милиона души са вкарани в затвора, а 786 хиляди са осъдени на смърт. Колкото и парадоксално да звучи, но някои от шефовете на чекистите са сред първите, които са арестувани, измъчвани и разстреляни. Това се случва с генерал Ягода, Николай Ежов и Лаврентий Берия, трима ръководители на ОГПУ-НКВД при управлението на Сталин.

Агенти под прикритие

Докато държавните служби за сигурност се борят срещу враговете - както срещу истинските, така и срещу измислените - у дома, офицерите от разузнаването отделят по-голямо внимание на международната общност, и по време на война, и в мирно време. През Втората световна война съветите организират десетки успешни операции, които помагат за победата над нацистите.

Един от най-ефективните агенти е легендарният Николай Кузнецов. Той работи зад вражеската линия и предава важна информация на Москва. Шефът му Павел Судоплатов, "най-добрият шпионин на Сталин", координира работата на много агенти и планира операции, които помагат Германия да бъде разгромена в битката при Сталинград. Друга организация, СМЕРШ ("Смърт на шпионите") дава ефективен отпор на германското разузнаване през войната.

Звезди на шпионажа

Студената война, която започва веднага след Втората световна война, е източник на нови предизвикателства и принуждава шпионите да овладеят работата под прикритие. Човек никога не е можел да отгатне кой ще се окаже руски агент, от любовницата на Айнщайн Маргарита Коненкова, до посланика на Коста Рика в Италия (истинското му име е Йосиф Григулевич). И обратно в Москва, още един легендарен шпионин Юрий Дроздов (1925 - 2017 г.) от КГБ координира работата на тайните агенти.

Съветските агенти имат славата на обиграни шпиони. Те дори подслушват Франклин Рузвелт по време на конференцията в Техеран през 1943 г. и посолството на Съединените щати в Москва.

Въпреки това ЦРУ и други западни тайни служби са постоянно предизвикателство за съветските си колеги. По време на Студената война много места в Москва се превръщат в истински "бойни фронтове" за съветското и американското разузнаване. Сбирката от предмети, конфискувани от КГБ от западни шпиони, изглежда много странно - бастуни с остриета, пистолети, скрити във фенерчета и т.н.

Разбира се, не всички офицери от КГБ са били отдадени и лоялни. От време на време те са сменяли лагерите и са бягали в западни държави (полковник Олег Гордиевски, например, бяга във Великобритания). Дезертьорите като него са били от голяма полза.

Ами сега?

КГБ и Съветският съюз отдавна ги няма, но тяхното наследство остава. Както мнозина знаят, руският президент Владимир Путин е служил на КГБ и е работил в Източна Германия през 1980-те години. Много други известни личности в Русия също са свързани с КГБ в миналото си.

Днес специалните служби са активни както никога досега и то не само ФСС (Федералната служба за сигурност), наследник на КГБ в съвременната Русия. Има и други служби за сигурност, като ФСО (Федералната служба за охрана), която отговаря за сигурност на най-важните хора в Русия. Тези агенции продължават да действат, но става все по-трудно да се разбере какъв точно е характерът на операциите им, защото всичко е засекретено.